План за урок по български език - 12 клас
- Детайли
- Категория: Открити уроци
- Посещения: 10795
Поемата „Септември” - израз на сложните
модернистични търсения на Гео Милев
- Реализация на творческия замисъл.
- Стремеж към преодоляване на утвърдените художествени и граматични норми.
- Количествените натрупвания, които водят до качествени изменения.
Учениците имат опредена представа от предпоставките на модернизма – ученото в ХI клас /литературният кръг „Мисъл”, символизма/. Една от целите на настоящия урок е да се видят етапите и различията в проявлението му. Друга цел е да се разбере същността на процеса „оварваряване” на литературата. Не на последно място – да се погледне на поемата на Гео Милев като отражение от един по друг ъгъл на едно много важно събитие от нашата история – Септемврийското въстание.
Запознаването с личност като Гео Милев е уместно да започне със споменаването на творци, които са били негови духовни учители – Верхарн, Бодлер, Рембо. За проникване в сложността и дълбочината на художествения свят на поемата „Септември” учениците получават предварителни задачи:
- да си припомнят символиката на определени предмети или явления - нощта, слънцето, утробата, слънчогледите, небето и други;
- да актуализират историческия смисъл на личности и герои, които се срещат в поемата – Ахил, Агамемнон, Приам, Хекуба, Орест, Електра;
- да наблюдават промените в шрифта – към думи, които се изписват с главна буква и към думи, които изцяло се изписват с главни букви;
- да си припомнят семантиката на цветовете;
- да се обърне внимание на посочени в творбата определени християнски ценности и тяхната десакрализация;
- обемът на отделните глави на поемата.
Тези предварително зададени задачи се използват като въпроси към целия клас по време на новия урок.
Насочващи въпроси и задачи за наблюдение и анализ на отделни части на поемата по време на урока.
Какво е внушението от многократното споменаване на „тъмнината” в началото на поемата /”нощта ражда”, „дълбоко сред мрак и мъгла”, „из тъмни долини - /преди да се съмне”/?
Каква е функцията на графичното обособяване? В поемата „Септември” в кавички са оградени определени думи и изрази. Примери: „Да се обеси червения поп! Без кръст без гроб” /част 9/, „Смърт на Сатаната!” /част 9/, „Отечеството е в опасност!” /част 8/, „Всеки да си спасява живота! /част 9/, „Огън” /част 11/, „Шуми Марица” /част 11/ и други.
Каква е ролята на шрифта? В поемата с едър шрифт или изцяло с главни букви са изписани няколко стиха: „НАРОД” /част1/, „Слънчогледите погледнаха слънцето! /част2/, „Слънчогледите паднаха в прах /част 2/, „СВОБОДЕН” /част 3/, „Погром!” /част 10/, „ДОЛУ БОГ!” /част 12/.
Използване на познати техники /исторически аналогии, стилистични фигури и тропи и други/.
Да се очертаят двата плана в творбата – конкретно – реалния и фантастично-алегоричния, както и сложното взаимодействие между тях, преплитането им, лекотата на преминаване на елементи от единия в другия.
Как действат на поетическо ниво историческите закони /количествените натрупвания водят до качествени изменения/?
1. Реализация на творческия замисъл.
Реализацията на творческия замисъл се осъществява чрез съчетаването на конкретно-историческия факт и универсалната философска проблематика. „Септември” е поемата, за която Гео Милев е арестуван, осъден и заплаща с живота си. Тя е израз на една чувствителна душевност. Излиза в списание „Пламък” през септември 1924 година. Конфискувана е. Авторът е призован на съд, който го осъжда на 14 май – на година строг тъмничен затвор и глоба. На 15 май Гео Милев е извикан за справка в полицията. Откъдето не се завръща. И както казва поетът Людмил Стоянов „в своята собствена родина – остана без гроб”.
В рамките на тези 12 глави, от които се състои поемата, Гео Милев успява да покаже утвърждаването на човешкия порив към свобода и щастие. Постигане на вярата чрез страданието, чрез жертвеното изкупление, чрез отхвърлянето на всичко, което тежи върху човека като съдба, на всякакви неизвестни, тъмни стихии, събрани в една функция – БОГ. Вярата във възможността за едно по друго бъдете. Приравняването на човека с бога е изява на отвоюваната независимост, на реабилитираните права, на осъзнатото вече могъщество на духовния подем и възход: „Глас народен – глас божи!”
2. Стремеж към преодоляване на утвърдените художествени и граматични норми.
Гео Милев е един от авторите, които създават образа на модерния тип творец в нашата литература. Модернистичният автор осъзнава културната си роля като рушене на традицията. Скъсването с класическите норми на изкуството се схваща от него като бунт. Бунтът е не само на въстаналия народ, но е на лице и езиково-поетически бунт в поемата.
Езикът на Гео Милев „взривява” граматичните норми. Създава се поетичен език, чиято цел е да провокира, да шокира. ”Българската поезия има нужда от оварваряване” казва Гео Милев в една от своите статии. Изведен извън граматичните си норми, езикът внушава процеса на рушенето, социалния взрив, кипежа на бунта. Думите „бунт”, „ужас” са ключови думи в поетическия реквизит на модернизма. Поемата „Септември” е структурирана в символно-алегоричен /слънчогледите, Ханаан, Приам, Хекуба/ и конкретно-събитиен /Нова и Стара Загора, Мъглиж, поп Андрей/ план. При това те непрекъснато се преливат, взаимно се обогатяват и доизграждат. Контрапункт на унищожението, в поемата е Ханаан /обетованата земя/. „Ужасът” като категория се подготвя от ред метафори.
Примери: „затрепераха градове и села”, „бягащи в ужас”, „знамената изтръпнаха”, „ужас без слава”, „ужас и трепет”, „ужасено сърце”.
Поемата „Септември” е не само отражение на едно историческо събитие, но и израз на едно субективно пренасяне на определени естетически концепции върху обективния жизнен материал.
3. Количествените натрупвания, които водят до качествените изменения.
Покоят, статичността и съзерцателността в поемата „Септември” изцяло липсват. Образният свят е динамизиран. Фрагментаризиран, необичайно сгъстен и емоционално наситен. Мисълта отказва да следва сюжетната нишка, а се движи скокообразно, с големи амплитуди между конкретния факт и универсалното обобщение, между минало и бъдете, между живот и смърт. В първата част на „Септември” Гео Милев използва несвойствено средство за лириката – изброяването. Въпреки това, тъкмо то, изброяването, внушава народния устрем – това става с десетки стихове, които съдържат определения и обстоятелствени пояснения, завършващи с думата „НАРОД!”, изписана изцяло с главни букви. Думите буквално ни заливат и ние се чувстваме повлечени от мащабността и динамиката на това огромно изречение. И както сполучливо и оригинално се изразява Едвин Сугарев, сякаш че „законът за превръщането на количествените натрупвани в качествени изменения важи и в литературата – просто чувстваме как тези „уродливи, сакати, космати, черни, боси, изподрани, прости, диви, гневни, бесни” чрез своя бунт… се превръщат в качествено нова субстанция – в НАРОД”. Щурмът към небето, детронирането на Бог и изкачването на Човека на небесната стълба е финален образ не само на поемата, но и на цялото творчество на Гео Милев.
По небесните мостове
високи без край
с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
върху печалния
в кърви облян
земен шар.
Целостта на поемата е най-вече в емоционален план, без строго да се следва някаква нишка на събитията. Реалността е видяна в нейната незавършеност, в перспектива – „Септември ще бъде май…”
Ранната смърт на Гео Милев е жестока загуба за българската литература и култура, не само защото ни лиши от една ярка и многостранна културна фигура, но и защото ни лиши от възможността да видим в каква посока биха се осъществили идеите, докъде би стигнал модернистът Гео Миле.
В края на часа, след кратко повторение на най-важните моменти от урока, се прави оценка на класа като цяло, може да се поставят оценки на отделни ученици. Дават се указания за следващия рок / в случая за живота и творчеството на Атанас Далчев/.
Изготвил урока: Радослав Петков
Учител по БЕЛ
